4. Предколедно

в днешния брой
сф е така тъжна и валежна
като торта
с размазана глазура
и staggered рози4ки
и с набу4ени по нея
вместо свещички
чадърчета за коктейли
днес едва ли има
по-жалко същество
да се влачи по улиците на сф
черните ми панталони
целите изпръскани
изпръскан ми е даже
левия ръкав
на тънкото ми лятно яке
/завиждам на оня пич
от рекламата на мтел
с червеното ветроустойчиво яке
дано и него
го опръска някоя кола/
забелязвам го чак в магазина
на връщане от суниверситета
по навик почвам да го чистя
вманиачено продължавам
/не спирам да вървя/
колкото повече виждам, че нищо не става
грубо изплетената ми шапка от баба
постоянно се криви
косата ми е гладка и лъскава
като по рекламите
някак компютърна
и може би затва
не посягам да я оправвя
ръцете ми са заети
/не спирам да вървя/
с тва да обелват
поредното бонбонче twix
наркоманска нужда имам просто
от нещо сладко

в днешния брой
сф е така разкаляна и мокра
и все пак
едва ли има
по-жалко същество от мене
да се влачи по пътя за вкъщи
опръскано до лактите
без да се усети
как е станало
недоумява
как сички
са така сухи и с чисти обувки
на сичкото отгоре панталоните
същите тея
напръсканите и 4ерните
и те секи момент ще се свлекат
/големи са ми
тя продава4ката си ми каза, 4е ше ми падат
ма кой да я слуша/
ако не ги придържам постоянно
с ръце, пъхнати в джобовете
абе въобще
искам колкото може
по-веднага
да си се прибера
но фнас
сякаш е на другия край
на тамвайната линия
на която съм набучена
и се отдалечава
с всяка моя крачка
върховете на кецовете ми
все се забиват в калните локви
щото нямам сила
да си вдигам краката
ами ги вла4а като ходя
мисълта ми и тя се влачи
най-отзад
закачила се
за найлоновия плик от фантастико
който ме дърпа надолу
натежал от проблеми и грижи
без срок на годност
и 2литровата кола
трябват ми още 2 етикета
да събера за джудженце
нищо чудно да свършат
и за мене пак да няма
както стана
с еленчето, маскирано като мече
и мече като елен4е
минавам опасно близо покрай някво дърво
и шалът ми, развят от вятъра
се закача в кората му
аз не забелязвам
и когато си усещам силата овързана
се стряскам и залитам
сякаш са ме блъснали
откачам непохватно шала си
и продължавам си към вкъщито, което съм си нарисувала
така старателно с химически молив
от вътрешната страна на очилата
за да не ми го мокри дъжда
и да ми го размазва  :((
вкъщи не вали пък.