3. the teXt files 030504

   Вървя и си събирам парчетата от вдъхновението, което разкъсах сътринта на път за безсмисленото училище. После ще ги подредя и зашия с бели конци. И така ще се получи един изкривен и малко неточен макет на света, който на някой може да се стори дори грозен, но на мен като че ли ми е перфектен.
   През май тополите се счупват от чукане. Цели облаци мъхове се носят в краката ми и задръстват мозъците на хората, чиито глави ритам като досадни боклуци по пътя си.
   Вървя безтегловна по пътя си на връщане от безсмисленото училище. Мислите ми се хващат за пухчетата и хвърчат ли хвърчат, скачат от мозък на мозък, но нито един не успяват да задръстят…
   Циганинът, седнал по турски в тревата под една топола, привършил закуската, обяда или който и да е там времеви ориентир в ежедневието, и сега разтворил вестник отпреди една седмица, вдига очи и ме поглежда/изглежда докато не го подмина и очите ми се изкривят до болка, за да издържа погледа му. Тогава просто спирам и се втренчвам в него и прочитам в очите му новините отпреди една седмица, превръщам ги в мъдрост и му ги връщам.
   Всичко е толкова зелено през май, че гневът вътре в мен се смазва под тежестта му. Погледът ми стъпва леко по мекия килим от пухове, запълнил пукнатините в тротоара. Късогледите ми извън обектива на очилата очи фиксират нещо мъничко и черно. Как ми олеква, когато го наближавам и разбирам, че това мъничко черно нещо не е умряло врабче. Мъничкото черно нещо се оказва сбръчкано умряло листо. Замислям се откъде ли се е взело то през май, когато в листата на дърветата има повече живот и от в душите на хората. Сядам на бордюра до сбръчканото умряло листо и се заглеждам в приближаващия трамвай.
   Имам си навик всеки ден да вбесявам по един непознат на улицата.
   Облягам се назад на ръцете си, тротоарът е топъл и грапав. Изпъвам крака, те докосват трамвайната линия.
Трамваят спира на два метра от мен. Като вижда, че сама няма да се махна, ватманката слиза и започва да ми крещи. Същата е, която миналата година по това време ми затвори вратата под носа, за да могат едни гадни контрольори да ми измъкнат последните пари в една хубава сутрин след прекрасна нощ.
   Късогледите ми очи фиксират извън обектива на очилата ми циганина мъдрец, който се промъква зад гърба й и подкарва трамвая. Скачам, хващам я за мазната яка на униформата и я блъскам под него…
   Чете ли миналата седмица във вестниците?