малък разказ 2.1. /message/

   толкова е студено, 4е даже не мога да заплача...
/прибирам се от работа; под4ертавам, 4е е тъмно и е неделя/
   в смисъл, 4е физиономията ми се гър4и, оба4е не мога да си стоп/л/я сълзичка...
   пиша ти от спирката, на която вече 15 мин чакам няккъв трамвай
   надявам се поне на теб да ти е топло. прилагам и снимков материал
   p.s. в такива моменти не знам що, ама любовта ми така ме изпълва, 4е имам чувството, 4е ще се пръсна. отбелязвам в случай, че следващия sms е нещо като: пали хеликоптера и идвай да ме събереш, че ше ме затрупа снега... :((