untitled 4.1.

забравих
какъв беше първия стих
щото някой нещо ме попита...
втори стих:
монтирах си
пясъчни часовници
в очите
да ми попиват сълзите
единия е с 1 чаена лъжица назад
а другия
с 1 супена напред
очите ми най-после
станаха
естествено блатнозелени
само дето
не мога да мигам
ма.... нищо...

ti..6inata v 4asovnika traka6ta
e bezli4na navqrno izgubena
obezsmislena sqka6 ot zvucite
na povtarq6ti ve4no se krygove

a gradyt e natypkan wyw kletkata
i otdavna zaeti sa peikite
koito iska da tyrsi spasenie
i da goni trolei po spirkite