малък розов разказ Новия ми позитивен поглед към нещата от живота ми бърка в очичките, ама страшно ми бърка в очичките, мама му стара... някой ми го лепна без да ме пита на стъклата на очилата и той ме гледа и аз го гледам лошо, а той мене малко с насмешка... тва не е надобре.... ама никак не върви надобре... най-големия ми страх е да не би да ми хареса... и дъжда да не ми отмие хартиения нов позитивен поглед към нещата от живота.....
Изоставям по тоя повод нищоправенето и си купувам тонове розова хартия и сега 1 по 1 облепвам с нея нещата от живота..... кофтито е, че в живота, мама му стара, има адски много неща..... а някои и със собствено мнение, че не искат да са облепени в позитивизъм... обаче аз пък съм упорита.... като живота, и той е баси упоритото копеле, ако става въпрос да показва къв е пи4...
Розовия облак, вързан на ръката ми, още се опитва нещо да ми се мръщи, ма бързо го префасонирам с един маркер.... той милия, нали не е свикнал още да се усмихва и гледа малко криво и неадекватно, ма ще свикне....
Качих се на най-високата сграда, която намерих, и почнах да замерям облаците с топки розова хартия, че нещо ми сивееха.... стана нелошо пепел от рози.... никак не лошо.......
И тогава заваля. Усмивката на балона се сте4е на няколко черни струйки, събрах я в дланта си... баси мръсотията, избърсах ръката си с няккъв розов лист, който се търкаляше наоколо, и тръгнах да се прибирам.
