untitled 4.6.

понякога адски много
ми се иска да ти звънна
без зна4ение с колко
пари ще се набутам
само за да 4уя
че помеждунито е още цяло

оба4е всеки път
ме спира мисълта
4е ако ти покажа
4е с мен май почва нещо да се случва
сама ще пробия дупка в помеждунито
и ще ми стане студено
а ти сам каза
през icqто не можеш
да стоплиш ръцете ми
напукани
по4ти кървящи вече
от студа отвътре
напиращ като лед
да пръсне буркана

ако можех
сами4ка бих
запратила към помеждунито
буркана в който
мозъка ми гър4и се самотно
грижливо консервиран
в мазето на преди6ния
такъв като тебе

ти какво ще ми извадиш
и консервираш във буркан
то не остана много
сърцето ми отдавна е изядено
за мезе на водката
1-2 нерва...
няколко болкови рецептора...
последните ти ги давам
с удоволствие
така няма като си отиде6
да усещам болката
докато внимателно махам
костилките на 4увствата си
които ще станат на сладко
след като изцедя сиропа им
до 4ерно съсирен
от захарта
която сама си направих
от разни изпотрошени буркани